Утре е свят празник! Какво в никакъв случай НЕ трябва да се прави в събота, на Конски Великден!
Утре е Тодоровден, един от първите пролетни празници в националния календар. Отбелязва се в първата събота след Сирни Заговезни. В православния календар има общо шестима светци, носещи името Тодор, само че в националното схващане не се прави разлика сред тях и се уважава Св. Тодор в умишлен ден, който е преносим, според Великден – първата събота от поста. Макар и не толкоз огромен светия настойник – като Св. Георги, Св. Димитър, Св. Николай, въпреки всичко Св. Тодор заема значима част от националните традиции и е значим за всички пролетни ритуали, за промяната на зимата с пролетта и обвързваното с нея изобилие.
Българският народ предава легендата за Свети Тодор, който на този ден облича девет кожуха, яхва коня си и отива да проси от Бог да пристигна лятото. Тодоровден е
дълго чакан празник,
изключително от момчетата и младите мъже. На Тодоровден се организират обичайните кушии – българският вид на надбягванията с коне. Оттук идва и второто известно име на празника, който от епохи във фолклора ни битува като Конски Великден или Тудорица.
Мъжете стартират да се
приготвят за празника още при изгрева на слънцето. Красивите гриви и опашки на конете се сплитат на плитки, в които се прибавят цвета, мъниста, пискюли… Преди надпреварата се минава на водопой.
И идва ред на самата кушия, изпълнена с доста страсти, предпочитание за победа и същинско състезание сред участниците и техните коне.
Състезанието на Тодоровден се гледа от цялото село и постоянно се трансформира в същински празник, в който адреналинът доближава най-високата си точка в годината.
Конят-победител от кушията се награждава с венец и юзда, а стопанинът му с риза или забрадка и дружно с другите участници обикалят къщите, с цел да завършат в двора на притежателя му, където се случвало и празничното хоро.
Жените също почитат Тодоровден
като омесват обредни хлябове, които носят имената “конче ” или “копито ” и са в съответната форма. След това всички питки се раздават на съседи и близки, с цел да бъдат здрави конете през цялата година. Вари се и жито, което се благославя в църквата. За вечеря се сяда на празнична, само че постна софра, на която се поставя още веднъж самун с квас, чорба от гъби и леща.
Тодоровден е обвързван с още няколко наложителни ритуала. На изгрев слънце децата се къпят, с цел да са здрави. Жените също мият косите си, с цел да са красиви и лъскави като конска грива. През целия ден не се яде лук, с цел да не се разболяват конете.
Конският Великден
продължава да се празнува и през днешния ден като през последните години този празник претърпява същински Ренесанс. Не са малко обитаемоте места из цяла България, в които този ден се трансформира в незабравима фиеста за дребни и огромни, в която човек и кон стават едно цяло.
На Тодоровден имен ден честват: Тодор, Теодор, Теодора, Теодорина, Тодора, Тодорка, Божидар, Божидара, Дора, Дорина, Доротея.